Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, корекция и форматиране
analda (2018)

Издание:

Автор: Чудомир

Заглавие: Съчинения в три тома

Издание: четвърто

Издател: „Български писател“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1981

Тип: сборник

Националност: българска

Печатница: СПК „Д. Благоев“ София

Излязла от печат: 15.VI.1981 г.

Редактор: Татяна Пекунова

Художествен редактор: Елена Маринчева

Технически редактор: Любен Петров

Художник на илюстрациите: Чудомир

Коректор: Ани Иванова; Лили Пеева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7643


Имало едно време един мъж и една жена. И двамата били опак човеци и постоянно се препирали и карали. Мъжът рече едно, жената рече две, мъжът рече бяло жената — черно; той рече куче, тя — котка и все не можели да се разберат.

— Опак жена бе, диво нещо — думал й той.

— О, ох, какво си видял ти! — отвръщала му тя. — Да можеш да изпаднеш на, някоя, дето ги знам аз, че да видиш зло. Ще се кръстиш и ще думаш: „Пази, боже, от туна беда и лоша жена!“

Нали бил опак и той, отвърнал й:

— Аз ли? Никога! От туна беда, рекъл, може да кажа пази, боже, но от лоша жена, не! От фуста се не плаша аз. Толкоз!

Жената този път премълчала и нищо му не отвърнала. На другия ден, като отишли да орат, тя турила в престилката си едно кило прясна риба. Стигнали на нивата, впрегнал мъжът воловете, хванал ралото, а жената поела поводите и върви отпред. Както водила воловете, по едно време извадила една рибка от престилката си, пуснала я на земята, спряла се и извикала:

— Е, мъжо, рибка!

— Рибка ли? — ухилил се мъжът. — Я гледай късмет!

Повървели, повървели още малко, жената пак пуснала една в нивата и пак извикала:

— Е, мъжо, още една рибка!

— Още една ли? Чудна работа! Кой се е надявал, че такава гладна нива ще въди риба! Събирай, рекъл, жена, събирай!

Орали колкото орали, и жената все пущала от време на време по една рибка на земята, събирала ги, докато станали доста.

Като изорали нивата, тя си отишла в село, а мъжът останал да пасе воловете до вечерта.

Върнал се по тъмно той, разпрегнал колата, подредил добитъка и засмян до уши, се провикнал на жена си от вратата:

— Е, жено, сготви ли я? Ще си хапнем ли прясна риба?

— Каква риба бре? — опулила се насреща жена му.

— Как каква? Ами че дето я лови днес из нивата.

— Е, боже! Ти да не си се нещо побъркал? Де сее чуло и видяло да се лови риба из нива бре?

— Каак — креснал мъжът — ти, значи, дорде си дойда аз, си я сготвила и излапала сама, а? Чакай да те науча аз тебе!

И хукнал да я гони, да я бие.

Писнала жената, развикала се и събрала махалата.

— Тичайте, хора селяни! Тичайте, че мъж ми полудя и иска да ме убива.

Дошли съседи, хванали го, питат, разпитват, а той крещи и из очите му светулки изскачат:

— Риба бе, хора, дума, риба! Цял ден е ловила из нивата, като орахме. Пълна престилка налови и докато си дойда аз, сготвила я и сама я оплюскала, чумата проклета! Кожата й ще одера!

Спогледали се хората, смигнали си — луд! Побъркан човек. Хич риба из нива лови ли се? Вързали го за сливата и отишли да обадят на общината.

Изправила се тогава жената насреща му, ухилила се като печена глава и му рекла:

— Е-е-е, видя ли, мъжо, какво значи лоша жена? А? Ха кажи сега: „Пази, боже, от туна беда и лоша жена“ — та да те отвържа от сливата.

Мъжът примигал, примигал, па рекъл три пъти:

„Пази, боже, пази, боже, пази, боже от туна беда и лоша жена!“

И тя го отвързала.

Оттогава си заживели весело и щастливо. И рече ли му тя едно, и той казва едно, рече ли му бяло, и той казва бяло, рече ли му котка, и той дума котка.

Край