Чудомир
Колет

Един ден същият идва при мене с нещо, увито в ръце удря крака и започва:

— Позволете да доложа, г-н поручик.

— Какво има, Петко?

— Искам да пратя един колет, ама не зная как.

— Какво ще пратиш?

— Цървули, г-н поручик. Цървули на жената. Тя ми е сега орачът, тя ми е копачът, а пише, че останала боса.

— А там, в града, няма ли?

— Може и да има, г-н поручик, ама е далече, пък няма на кого да остави децата и добитъка.

— А отгде взе пари бе, Петко?

— От заплатата, г-н поручик.

— Нима не си я похарчил още като другите?

— Съвсем не, г-н поручик. Имам още 63 лева.