Чудомир
Писма

Момчетата почнаха да се обаждат на близките си. Куп писма лежат на масата ми. И нали всеки си има къщица, жена, деца и малко стопанство, и нали никой почти не се е отделял ни веднъж през живота си от тях, затова, мисля, писмата им започват все с:

„Дълго време, откак сме се разделили“… „Много време стана, откак не сме се разбрали“…

И тук-там само ще забележиш едва доловима, но дълбока и чиста нежност към съпругата:

„… Стояно, ти ми пишеш, че не си могла да изореш цялата нива до Тунджа. Не се притеснявай и си пази здравето. Каквото може, това. Митко да те не ядосва, че като се върна, ще му скъсам ушите“…

А Петко от Злати рът пък пише писмо до синчето си, ученик от трето отделение, и завършва с трогателна самоувереност:

„Твой създател — баща ти.“