Чудомир
Зверове

Пристигнахме по тъмно в едно село. То беше заето преди нас от други части, та спахме, кажи-речи, кой където намери. На сутринта рано-рано защапахме пак из разкаляния междуселски път и Деньо писарят, на който мирновременното занятие е счетоводител в една кооперация, ми се изповядва:

— Ей, господин поручик, лоша вяра сме туй мъжете, калпаво нещо.

— Защо бе, Деньо?

— Защо ли? Преди три нощи у дома направих на нищо и никакво жената, загдето случайно сложила възглавницата ми наопаки, та едно копче от калъфа ме одраска и разбуди, а нощес спах на голата земя под една сушина и нито се пробудих, нито се сърдих на някого, нито се карах. Големи зверове сме ний понякога, не си ценим жените, и толкоз!