Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, корекция и форматиране
analda (2018)

Издание:

Автор: Чудомир

Заглавие: Съчинения в три тома

Издание: четвърто

Издател: „Български писател“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1981

Тип: сборник

Националност: българска

Печатница: СПК „Д. Благоев“ София

Излязла от печат: 15.VI.1981 г.

Редактор: Татяна Пекунова

Художествен редактор: Елена Маринчева

Технически редактор: Любен Петров

Художник на илюстрациите: Чудомир

Коректор: Ани Иванова; Лили Пеева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7643


Като рекли зааралии: докарват се казанлъклиите, фалтотят се, че туй имали, онуй имали; туй направили, онуй щели да направят. Нека си викат! Което си е вярно, вярно си е, защо да го крием? Не е ли тъй най-после? Нямаме ли „арсеонал“, „ирокланно“ училище, нямаме ли си копринена, макаряна и макаронена фабрика? Нямаме ли пача, кебапи, кисело мляко, бюйреци, фъстъци и мокреш? Ами те, като електриката им мъждука като газеник и водата им не могат да я пият и мъглижките магарета, защо над път и под път разправляват: „Нашата Заара нийде га нема?“ Хем се усукват да им дадем от Тунджа вода, хем пак ний лоши.

Ами имаме си всичко, какво да правим. Че зааралии само консулите ни не могат прочети. Я наш Петко е в Париж, наш Тодор — в Берлин, наш Дечко — в Прага, наш Иван до вчера беше в Рим, а те поне в Тирана нямат консул. Ами наш Попов не е ли професор в Женева, наш Дечко не е ли професор в Художествената, наша Мара, наш Тодор не са ли в Народния театър и опера? Ами като наш Петка музикантин имат ли те? Имат колкото за едно руско сантасе поети и са проглушили света. Ами че, ако реча да изброявам нашите, тайни и явни, трябва специален брой да издадем. Ами наш Григор, дето е в Шумен най-главен, ами наш Кирил в Народната банка, наш Георги в апелацията в Пловдив, ами брат му Тодор в Камарата? А пък инспекторите — край нямат! За даскалите да не говорим, че на всяка казанлъшка къща се падат по трима. Имаме си ги, дал ни ги господ, грехота ли е?

Една лъджа имат те, ний имаме три, една лятна баня имат те, ний имаме две. А ако речем да броим тия по Старата река и Тунджа — отиде, та се не види!

Какво щат да приказват зааралии, ама само в магаретата ще ни надминат. Инак, както сме се засилили във всички области, не Заара, но и Армаганово не може ни излезе насреща. Имат ли те кутии за смет по стълбовете и да стоят постоянно празни? Имат ли зарзаватчийска улица с два дюкяна, заложна къща имат ли? Колко им са дансингите? Тепис имат ли? Е, халите им са малко по-широки, ама кой им е крив? Да не ядат толкова много. И пожарна команда имат по-добра, няма какво да го крием. Нямаме си ний и каквато я имаме, пристига на другия ден след пожара, ама се пазим и си не палим, щяло-нещяло, къщите като тях. Ами Розариум, Прахариум, Бозариум, Стъргалиум, а? А по сто нови къщи не правим ли на година в сто и пет различни стилове. Колкото за естетика пък, дума да не става. Там сме най-силни. Само оградата на реалката ни да дойдат да видят и им стига.

Надарил ни бог, всичко ни дал и наддал и да не им се зловиди, че му се радваме.

Само Дан Колов си нямаме още, ама що са дни, занапред са. Нали излезе копривата и лападецът и нали се научихме да ходим пеш до Енина и Армаганово да си купуваме контрабанда по 8 лева килото месо — хем ще се тренираме с разходките, хем ще се храним добре, гледайте след някоя и друга година, че градът ни се напълнил и с данколовци.

Край