Чудомир
Казанлък

Зеселен от турците през хиляда триста и не знам коя година, той е бил наречен, не знам от кого, според един Казанлък, според други Къзънлък и Казънлък според трети. Първите ни уверяват, че името му произлиза от казан и лък, вторите от къзън момичета, деца, а трети, те… и те не знаят от какво. А има и четвърти. Те твърдят пък че градът е заселен от бежанци из разрушената крепост Крън и се е наричал в началото Крън-лък. После станал на Кърънлък, докато един ден някаква нахална и без домашно възпитание муха кацнала върху третата му буква и като отлетяла след това, оставила на местопроизшествието някаква черна точица. Вследствие на това събитие турската буква „р“ се превърнала на „з“ и се получило Казанлък. Доколко това е вярно, ще има да видим наскоро от научния труд, върху който работи сега уредникът на местния музей. Той носи заглавие „Мухите и тяхното пакостно дело в историята на народите“.

Като почнал да се заселва градът, разчуло се по цял свят. Хукнали българи от околните села, колибари от Балкана и разни други елементи, но юруците и тюркмените от Мала Азия, като по-наблизо, ги изпреварили и разграбили безплатно всичките по-хубави общински места край Старата река. Българите се настанили по-после на „кърът“. Там сега е Къренската махала. Настанили се те, но били толкова малко, че едва смогвали да палят чибуците на турците и да ринат оборите им.

Чак през време на кърджалиите надошли бежанци от Копривщица и Клисура, които полека-лека побългарили града дотолкова, че един от тези преселници, чорбаджи Стоянчо Груйоолу, прогонил капуджибашията на града и почнал сам да дава команда. Тогава е излязла и песенна му:

На земята два царя царуват —

първият е в Цариграда,

а вторият в акчаи Казанлък…

Думата акчаи или акча значи на турски бял, хубав, а че Казанлък е и бял, и хубав, върху това могат да спорят само тия, които му завиждат. Хубав си е той, и хората му са хубави. Особено пък нежната им половина. Когато на времето минал през него Любен Каравелов, той, освен „Маминото детенце“ видял и киприте казанлъчанки как се чупят на „Стъргалото“. От възторг и за потвърждение на нашите думи написал в съчиненията си следните висококомплиментни редове:

„Ако ви се случи да идете в Казанлък, то вежете сърцето си с козинйова ортама, защото твърде лесно може да останете без кръвочистител.“

А знаменитият творител на нови думи, покойният Иванчо Богоров, същият оня, който нарече кибритя „драсни-пални-клечица“, е изказал следните ласкателства по адрес на казанлъчани:

„Казанлъчани, ако и да са сюрмаси, тий твърде малко обичат да ходят по чужди страни, за да търсят средства за обогатяване. Тий по-добре са благодарят да ходя чясто край Кайнарджа да пият гюл-ракия и да стоят дома си при хубавелките свои стопаници.“

Изкушава ме да дам още един цитат, който, макар без помощта на уважаемия ми приятел професор Ал. Балабанов не бих могъл да ви изтълкувам, все пак ще ви даде да почувствувате казанлъшките красотии. Той е от учения мъж господин Sallabery, посетил града през 1779 г., и гласи:

„Казанлък, защо ти нема̀ твоя Теокрит или твоя Анакреон? Той щеше да доведе Венера да председателствува беритбата на твоето скъпо и мило цвете. Плутон, ти би отнел една Прозерпина и розите на Казанлък биха направили да се забравят ливадите на Ена.“

Това е било, разбира се, в блажените времена на „тиферичите“, на „пиринчлиите“ гювечи и на гуляите под прохладните сенки из „Абаята“, „Кайнарджа“ и „Тунджа“. Тогава чорбаджийските щерки са носили „кармазени“ рокли и „алени“ елечета, а майките им не са искали „кунтниени“, че избелват, нито „кураазе“, че „сулудисва“, а са искали да им купят рокли от „желт димитикон със сини рули“ или „атлазени“. Това е било времето, от друга страна, на изтощителните „шевекери“, когато чираците са перели пелените на майсторовите дечурлига, миели са паниците, копаели са лозята и в замяна на това са получавали по сто оки бой без иксиклик. Сега вече закритата инспекция на труда не позволява такива работи, а разстроеният пазар на розовото масло, ограниченията на тая търговия и западането на занаятите почнаха да приравняват полека-лека класовите различия и с малки изключения градът е вече населен само с две категории жители: явно бедни и тайно бедни, както се изразяваше бай Петър Топузов, бог да го прости.

Иначе, като всички селища в царството ни, Казанлък е курортен град. Има обилна студена и вкусна вода, която тече във вид на подземни реки, за жалост на няколко метра под водопровода. Благодарение на тях почвата е чудесна и ражда чер боб, бял боб, Нончов боб, рогло боб, лястовѝчия боб и т.н. Освен това виреят добре джанките сливи, всичките сортове орехи, кестени, мушмули и дренчено сладко. Климатът е мек и корав според вкуса на гостите. Също такъв е и говорът. За доказателство са достатъчни следните два примера: „Ти вър’, вър’, а’ждоа“, което значи „Ти върви, върви, аз ще дойда“, и по-мекият: „Оле, оле, оле, наша Анна панна в’ватта“, което значи: „Оле, оле, оле, наша Ана падна във водата.“

За разлика от „рогачите“ по селата казанлъчани казват на вишните „фишни“ и „джурапи“ на чорапите. За по-голямо улеснение на курортистите наредено е вълната да се продава около дюкяна на бай Христо Вълнаров, кебапчетата около дюкяна на Иван Кебапчиев, а гроздето — до обущарницата на Стефан Гроздев.

Въпреки че градът не е много стар, старини се намират в изобилие. По-важни археологически паметници са: Кметството, мостовете на Старата река, Пирустията, Груйчовото бомбе и Генчооловото кафене с пенсионерите заедно.

Казанлък напоследък стана и фабричен град. Произвежда: макарони и „Капронѝ“, текстил, конци, налъми, рибарски кошове и клюки. Последните служат повече за вътрешна консумация и са по-доброкачествени от врачанските. Производството на този артикул, изглежда, датира още от времето на заселването на града, защото още дядо Петко Славейков в закачките си за градовете му посветил следното двустишие:

Гюл краси те на различни спосо̀би,

слана гюлът тебе завист ознови.

Освен Алековия герой Ганьо Сома градът е родил и откърмил много още велики личности. От страх да не пропуснем случайно някого и да си навлечем беля на главата отказваме се да ги изброяваме поименно. Доста е да се знае, че само 34 души има завършили художествена академия, половината град са драматически артисти, а другата — критици, политици и консуматори на пача и мекици.

Откак дойде новата власт, градът усилено се регулира, нивелира, трансформира, подновява и обновява под грижите на трите Г-ета: кмета Гурко, помощника му Гуньо и деятеля на Обновата Григор. Понеже на околийския управител името му не почвало с „Г“, казват, че си бил подал оставката. По този случай кандидатите да го заместят, бързали да се прекръщават с нови имена.