Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- Еми (2018)
Издание:
Автор: Ангел Каралийчев; Николай Тодоров
Заглавие: Умница-хубавица
Издание: второ поредно
Издател: „Български художник“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1990
Тип: Приказки
Националност: българска
Печатница: ДП „Дунав“, Русе
Излязла от печат: 26.X.1990 г.
Главен редактор: Иван Иванов
Редактор на издателството: Илияна Монова
Технически редактор: Буян Филчев
Рецензент: Любомир Георгиев
Художник: Стоимен Стоилов
Коректор: Ирина Вутова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4224
История
- — Добавяне
Срещнали се на горска полянка жаба-кекерица и мишчица-гризанка.
— Добра среща, кумичке!
— От добро да се не отървеш, кумичке!
— Накъде си тръгнала?
— Да диря храница, да гледам душица. Ами ти?
— И аз също.
— Хайде заедно тогава. Ще си помагаме една на друга — по-лесно ще ни бъде.
— Бива!
Сдружили се двете лов да ловуват, та да добруват и всичко братски да делят. Ходили насам-натам, изпречила им се една река.
— Чувала съм от баща си, че отвъд реката имало много всякакво ядене. Хайде да идем там! — предложила мишката.
— То добре, ама ти как ще минеш, като не знаеш да плуваш? — рекла жабата.
— Ами че ти ще ме пренесеш на гърба си.
— Не съм аз чак толкова яка — отвърнала жабата, а на ума си рекла: „Защо пък ще те нося, та сетне и лова си да деля с тебе, когато мога сама да си го ям!“.
Мишката се замолила:
— Нали сме божем съдружници, пренеси ме, кумичке!
Е, нямало какво да прави — съгласила се ужким жабата и рекла:
— Добре де! Ще те пренеса. Само че намери едно здраво лико да се привържем двете една за друга.
Зарадвала се мишката, изтичала, разтършувала се и намерила лико. Завързали си по един крак с ликото и мишката се оставила на жабата да я пренесе отвъд, без и през ум да й мине, какво е намислила лукавата кекерица. Скочила жабата във водата и заплувала, скочила и мишката по нея.
Жабата плува и си мисли: „Сега ще те науча аз тебе, съдружник да ми ставаш на лова. Ще те прекарам, ама по дъното“.
И тъкмо насред реката, гмурнала се баба жаба надълбоко, та да удави посестримата си.
Клетата мишка, като глътнала вода, разбрала, че работата отива на зле. Опънала се с всички сили, да се задържи над водата. Жабата я тегли надолу, а тя се мята, пляска като отровена риба, че пустият му живот и на нея бил драг!
В това време над реката прелетял един щъркел. Забелязал той, че нещо се блъска във водата. Спуснал се и — цоп! Хванал мишката с клюна си и я отнесъл в гнездото. Като погледнал, що да види? — на другия край на ликото се мъдри една завързана жаба, сгушила се и кокори очи. Оставил той мишката и грабнал кекерицата, че жаби по̀ обичал, пък сетне да изяде мишката. Добре, ама докато щъркелът глътне жабата, гризанка прегризала ликото и се шмугнала нанякъде. Отървала си душицата.
Та затова старите люде казват: който копае гроб другиму, сам пада в него.