Сузане Зунден
В памет на Астрид Линдгрен (14.XI.1907 — 28.I.2002)

Астрид Линдгрен беше необикновена личност — мъдра, пряма, решителна и с голямо чувство за хумор. Творчеството й също бе невероятно — тя създаде свой собствен свят и го насели с незабравими герои. Още по-трудно е да се обясни творческата й продуктивност, като се има предвид, че двадесет и четири години бе редактор в издателство „Рабен и Сьогрен“.

През 1945 г. Астрид Линдгрен спечели първа награда в конкурс на издателството с дръзката си книга — „Пипи Дългото чорапче“, която завинаги щеше да преобрази света на детската литература.

Благодарение на Астрид издателството стана известно в цял свят. И не само заради нейните книги, които имахме честта да публикуваме първи. През 1946 г. ни осени гениално хрумване: „Защо не поканим Астрид да работи при нас? Нали може да пише на машина!“. Астрид Линдгрен често се шегуваше за това свое назначение: „Ето още едно доказателство, колко полезно е да знаеш да пишеш на машина! Мисля, че благодарение на това ми умение, през есента на 1946 г. ме назначиха да отговарям за детските книги в «Рабен и Сьогрен». Не знаех абсолютно нищо за книгоиздаването. Е, имаше нещо, което наистина знаех! Разпознавах добрата детска книга, веднага щом я видех. Или по-точно — щом я прочетях. Оттук трябваше да започна. Да търся хубави детски книги. Можете ли да си представите по-приятна работа?“.

Астрид остана в издателството до 1970 година. Наистина забележително постоянство! Макар самата тя скромно да казваше: „Аз просто седях там и четях ръкописи. Най-много да напишех писмо до някой бъдещ автор или да отговорех на нечий въпрос. Често ме питаха: «Как трябва да изглежда хубавата книга?». Всеки път отговарях: «Просто да бъде хубава!», защото наистина не знам друга рецепта“.

Астрид Линдгрен остана близо до издателството и след като се пенсионира. Често се отбиваше на кафе. Освен това, домът й бе съвсем наблизо, а там винаги бяхме добре дошли. Астрид много обичаше да пее, прекарали сме незабравими часове в пеене. А по-късно, когато не виждаше добре, за да чете, бе истинско удоволствие да се съберем и да почетем на глас.

Чувствам се странно да говоря за Астрид в минало време, защото тя е тук, при нас, с книгите си. Да, нейните истории вълнуват и вас, и мен, и заради това всички сме й безкрайно задължени. Само си представете колко бедни щяхме да бъдем, ако не бяхме се сприятелили с Пипи Дългото чорапче, с Карлсон от покрива, с Емил от Льонеберя, с Кале Бломквист и останалите й герои. Книгите продължават да живеят. Носим ги в себе си. Благодарим ти, Астрид!