Никола Николов
Щедра душа

Уважаеми читателю,

Вярвам, че ще изпитате удоволствие, когато докоснете с поглед и прочетете книгата „Просто Мария“ на авторката Цвета Порязова. Тематиката на представените в нея разкази е доста разнообразна, подсказана от познатото и широко поле на нейното общуване с хора, впечатлили я с интересните си съдби, постъпки и действия.

Цвета Порязова не е търсила изключителни събития и зашеметяващи сюжети, а ни удивява с умението си да превръща в литература спокойното на пръв поглед битие. Богатият й житейски и професионален опит са й дали възможност не само да наблюдава и съпреживява отделните човешки съдби, но я подтиква и към творческото им изобразяване.

Езикът на авторката е свеж, чист и прозрачен, без банални шаблонни изрази и голословни описания. Основният белег е простота, естественост, правдивост. Без да правя някакви алюзии, в разказите прехвърча Чеховска искра — словото е кратко, нюансирано. Достатъчни са само няколко думи и щрихи и образите оживяват. Писането има излъчване, топлота, познания и обич към хората.

Цвета Порязова има дарбата и умее да вниква в подмолите на човешката душа. Чрез словото си тя воюва за добротата, обичта и хармонията в отношенията между хората. Това особено проличава в разказите „Просто Мария“, „Едно стъпкано цвете“, „Премеждия на село“.

В „Просто Мария“, където главната героиня изповядва, че най-голямата власт е да владееш себе си, авторката е втъкала най-светлите човешки добродетели. Тежко болната Мария не само понася мъдро своите болки, но вдъхва кураж и надежда и на другите жени в болничната стая. Прави го безкористно, от сърце и душа.

Краткото разказче „Стъпканото цвете“ е чудесен пример за това как една лоша и неразумна постъпка у възрастните може да прекърши чувствата и поривите в крехката детска душа.

Най-добрите в художествено отношение според мен са „Старият дом“ и „Премеждия на село“. Тук въображението на авторката достига своя апогей. Тя дочува гласовете на своите предци, вижда предишни пътеки и минали сезони. Според нея старият дом ухае на топъл хляб, на дюли и на нещо свое, неуловимо. Той е там, където припламват алените цветове на редките радости, грабват очите зелените листа на надеждата, стоплят жълтите отблясъци на огнището, плахо надничат късчета небе, меко просветват дъхави преспи…

Сборникът „Просто Мария“ е успех за авторката. Той по безспорен начин доказва, че тя има дарбата да твори с по-високи стремежи и цели.

На добър път, Цвета!