Бинка Пеева
Некролози

Един от автентично новите вицове: Внукът вижда дядо си, че чете некролозите във вестника и му подхвърля: — О, дядо! Ти пак във фейсбук!…

След като се похилих с глас, се сетих за нещо. Ами само преди няма и двайсет години в никой вестник не се публикуваха некролози! Във вестниците преди девети септември — задължително (имам два взети изпита по „История на българската журналистика“). След това — няма! Освен понякога две-три изречения за някой партиен функционер. Още по-рядко — траурни първи страници, предполагам, че много хора са им се кефили.

В българската традиция е да се поменават починалите с некролози, жалейки, помени — опело, третини, деветини, четиридесет дни, 6 месеца, година… Но през социализма тази традиция беше натискана към земята. Когато опяваха дядо, татко не влезе в черквата. Член на БКП, ще го „докладва“ някой…

Размишлявах, защо наистина нямаше вестник с некролози? Все едно хората не умират при социализма. Едното светло бъдеще ги очаква.

Затова.