Бинка Пеева
Банка

Веднъж имах един влог, към 680 долара в наша банка, която после стана италианска. Знаех си, че си ги имам тия пари на едномесечен срочен влог и си виках — ми те се умножават, сега не ми трябват… Така минаха 5–6 години, остро ми дотрябваха пари и аз отидох да си ги изтегля. С приятно предчувствие, че се понатрупали още от лихвите.

Девойката на гишето обаче след голямо ровене из компютъра ми каза: нямате спестовен влог.

Как да нямам, викам аз — ето ви документа! Договор с банката! Момент! — отвърна тя и се пъхна зад стъклена матирана врата, явно при шефката. Доста се забави, но накрая излязоха и двете, а началничката ми заяви: имате разплащателна сметка! Каква??? Никога не съм искала да имам разплащателна сметка, още по-малко в долари, и аз по принцип ненавиждам този вид сметки още от времето, когато имах такава в една банка, която после стана унгарска и която задължително плащаше първо парното (дето няма да ми го спрат), а после тока (ако има пари, но няма, и тока ми го спират).

Началничката ме просветли. Преди няколко години ръководството на банката взело решение (!) всички влогове под 1000 долара да се преобразуват в разплащателни сметки! Трябваше да уведомите клиентите си! — вече наистина се развиках аз. Сигурно сте уведомена, предположи тя. Покажете ми писмото, което сте изпратили до клиентите си! Не мога, аз съм отскоро… И колко пари има в сметката? — Има 550 долара. Само дето не припаднах. Те са ме крали систематично от няколко години. Не само, че не са начислявали лихви, но и 130 от моите лични долари ми са откраднали. За „обслужване“ на разплащателна сметка във валута са си удържали всеки Божи месец от моите пари! Нито едно движение не е имало по тази сметка години! Но „обслужването“ се е състояло.

Тогава прекратих всякакви отношения с тази институция. Бях ядосана до хистерия и си наложих да не мисля за тях. Отписах ги. Закрих и дебитната си карта, всичко, което ме свързваше с тях.

Но сега кръгът се затвори. Пак ще ми превеждат заплатата чрез тая банка.

Дали не крадат и от заплати?