Бинка Пеева
Дивертименто в d-minor за самотен дует (с h.)

1. Adagio

(Джинси на голо)

Има един дъб

в една вековна гора,

под него бълбука бял извор,

от който се ражда дъгата;

единият й край забърква седем цвята

и се излива в небесен коктейл.

Не минавай под клоните му

да не пресечеш невидимата черта

или ако искаш да минем заедно;

като стигнем от другата страна

ти си аз, аз съм ти,

имаш зелените ми очи;

аз те гледам в кафяво;

сините джинси няма да сменяме

бялата ми тениска ти отива

като кожа ми лепне червената ти блуза;

ще се излегнем в шумяща постеля

от ланшни кестеняви и жълти листа,

ще се любим бълбукащо синьо,

черешка и маслина в кюрасо

замечтани какво е отвъд дъгата

2. Sostenuto

(Готическа сцена)

Каня те на вечеря

в замъка полуразрушен

с моите пажове прилепи

и слуги таласъми;

приемам поканата в черно

и без това беше за вчера

сега да танцуваме

на фона на любим реквием

(други нямаме освен любими)

и няма да познаеш

откъде е виното

с цвят на обреченост;

в полунощ ще изляза

сам на малка разходка

има само една Стая

където не бива да влизаш

като се върна, знам

ще си друга, ще се сбогуваме,

безнадеждно ще се целунем,

а после ще се стопим и слеем

постепенно,

като сенки в тъмнината на парка

(не влязох ли Там? Жалко.)

3. Grave

(Краят на предсказанията)

Исках да не е, а то излезе тъжно

над пустите улици прелита

и мята опашка от кадри

моята лента с носталгия;

след дългата битка

крепостта се разсипа

и зарови нападатели,

бранители и предатели.

Касандра мълчи сред руините

в един забравен град

на изгорели любови,

олющен ненужен декор

за Края на предсказанията.

Не спя, но сънувам,

съзерцавам нашето щуреене;

вятърът ще се втурне полудял,

ще издуха прахта от улиците,

после дъждът ще ги измие изцяло

със сълзите от един нов сериал.

Искам да те скрия под бялото

цветна — само за мен;

егоизмът ме погубва,

аз трудно говоря и със себе си;

има хиляди начини за ободряване,

но нито един не е подходящ за тебе;

 

разстоянието е проблем понякога.