Марко Ганчев
Виновникът

За днешната всеобща лакомия

самопризнания ако се чакат,

виновника съм лично аз самия

и до известна степен моя лакът.

 

        Бидейки генетически нелаком,

        си виках: търпеливо ще дочакам

        какво ли? Зная ли какво?

        Щом нещо заслужавам, обществото

        самото ще ми повиши нивото,

        зер обществото ни е на ниво.

 

Замислено подпирах се на лакът,

вместо със лакът път да си пробия,

възпирайки и другите да чакат

зад мене своя ред без лакомия.

 

        Ала светът, облизвайки се лаком,

        видя, че скоро няма да дочакам

        каквото вече ясно бе какво.

        И втурна се през мене обществото

        самото да си повиши нивото

        и се оказа доста на ниво.

 

Сега отзад ги моля да почакат,

защото нямат стигане ония.

Търча подире им, размахвам лакът,

но няма във кого да го забия.

 

        Мнозина служиха на обществото,

        но само аз му повиших нивото

        над средноевропейското ниво.

        Разбира се, че някаква награда

        за цялата заслуга ми се пада:

        поне ми дайте малко общество…

1987