Марко Ганчев
Носи-меси

Почти към други никакви въпроси

децата ни не хранят интереси,

освен към таткото — какво им носи,

освен към майката — какво им меси.

 

        Носи-меси, носи-меси!

        И кой ще ни спаси?

        Ами баща ни, кой!

        От кал омеси той

        Адам,

        а от реброто на Адам — мадам.

        И рече на Адам: „Носи!“.

        И рече на мадам: „Меси!“.

        Отвърнаха му те: „Мерси!

        Такова тежко бреме,

        татко,

        поне по време

        да е кратко!“.

        И Господ го скъси.

        Мерси.

 

Детето е дете за много кратко:

три-четри петилетки има-няма,

и бившето момче е вече татко,

а бившето момиче — вече мама.

 

        Да, Господ времето скъси.

        Мерси.

 

И те към други някакви въпроси

къде да хранят вече интереси,

когато той е тати, тати носи,

когато тя е мама, мама меси?

 

        Носи-меси, носи-меси!

        И кой ще ги спаси?

 

Добре че към въпросните въпроси

с разбиране пак Господ се отнесе,

та продължава дядото да носи,

та продължава бабата да меси.

 

        Носи-меси, носи-меси!

        Това ще ни спаси,

        тъй както от Адам

        насам

        все то спасявало ни е невям.

        Носи живота си, носи!

        Меси живота си, меси!

        И на това кажи мерси.

        Макар и тежко бреме,

        татко,

        не щем по време

        да е кратко.

        Дано се съгласи!

        Мерси!

1981