Марко Ганчев
Песен за гълъб

Гу-гу, гу-гу — тъй гълъбът гугука.

„Гу-гу, ей, няма ли наблизо, виж,

изгу-гу-губена трошица тука

от хляб, от кифла или от сладкиш?“

 

        Добрите граждани, вървейки

        по алейки

        или седейки по скамейки,

        съвсем не губят портмонета,

        не губят даже и монета,

        но някоя троха поне

        защо пък не?

        Троха? Уха!

 

Гу-гу, трошица гълъбът съглежда.

Гу-гу, в небето литва песента:

„Ей, не изгу-гу-губвайте надежда,

намира се трошица доброта!“

 

        Добрите гълъби, кълвейки

        по алейки

        или кълвейки по скамейки

        поне по някоя трошица,

        гугукат с весела душица,

        че имат си троха поне.

        Защо пък не?

        Троха? Уха!

 

Гу-гу, с криле орлякът ръкопляска

и щастие от въздуха гребе.

Гу-гу. И слънцето приятно бляска

от гълъбовосиньото небе.

 

        Така че, граждани, вървейки

        по алейки

        или седейки по скамейки,

        парите си добре пазете,

        ала тръснете си в нозете

        по някоя троха поне.

        Защо пък не?

        Троха? Уха!

        Ха-ха…

1978