Марко Ганчев
Песен за квадратурата на кръга

Върти се кръгово земята.

Върти се кръгово кръвта.

Мъжът върти се край жената

(или обратно) в любовта.

 

Вълна с вълната в кръг се гони.

След злото чакаме добро.

И в атомите неутрони

кръжат край своето ядро.

 

И кръг от бръчки по лицето.

И кръг — в дървесното стъбло.

Затуй се казва, общо взето,

че тоя свят е колело.

 

И неговата квадратура

все искаме да изчислим.

Кръгът ни мята, прекатуря,

но дълго мирни не стоим.

 

А пак го хващаме: „Предай се

във плен на разум и ръце!

Ес е равно на ер квадрат по три цяло и четиринайсе!“.

И тъй добиваме лице…

1972