Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Марко Ганчев

Заглавие: Смешна тъга

Издание: първо

Издател: Издателство „Фльорир“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2002

Тип: стихосбирка

Националност: българска

Излязла от печат: 13.02.2002

ISBN: 954-8226-72-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1670

История

  1. — Добавяне

Така си пееше реката,

когато слизаше по ската:

 

Река ли съм или какво съм?

Река и то каква река —

с талази мога да халосам

какъвто камък си река.

        Така, така. Така, така.

Пред мойта гръд се преобръща

къде каквото се опре —

скала, ограда, бент и къща.

Зове ме ширното море.

        Море, море. Море, море.

 

А как си пееше реката,

когато слезе в равнината?

 

Е, да, гърбът ми се обръща,

когато в нещо се опре —

скала, ограда, бент и къща,

обаче цел една и съща

зове ме — ширното море.

        Море, море. Море, море.

Налага се да се лавира —

не съм поток, а съм река.

Така набира сила вира,

не е той вир току-така.

        Така, така. Така, така.

 

А как си пееше реката

далече долу в равнината?

 

Е, да, извивам се на 8

и Осъм се наричам, да.

В морето трябвало да носим

вода. Ах, да бе, да, вода.

        Ах, да, вода. Ах, да, вода.

Морето белки слава Богу

не си е пълно и без нас.

И аз навремето… Но много

вода изтече оттогаз.

        Изтече, да, вода, вода.

 

И весела, и тъжна доста,

така си пееше реката.

Скрипти, оплаквайки я моста,

че песента й е изпята.

1972

Край