Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1972 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция и форматиране
- Еми (2017)
Издание:
Автор: Марко Ганчев
Заглавие: Смешна тъга
Издание: първо
Издател: Издателство „Фльорир“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2002
Тип: стихосбирка
Националност: българска
Излязла от печат: 13.02.2002
ISBN: 954-8226-72-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1670
История
- — Добавяне
Така си пееше реката,
когато слизаше по ската:
Река ли съм или какво съм?
Река и то каква река —
с талази мога да халосам
какъвто камък си река.
Така, така. Така, така.
Пред мойта гръд се преобръща
къде каквото се опре —
скала, ограда, бент и къща.
Зове ме ширното море.
Море, море. Море, море.
А как си пееше реката,
когато слезе в равнината?
Е, да, гърбът ми се обръща,
когато в нещо се опре —
скала, ограда, бент и къща,
обаче цел една и съща
зове ме — ширното море.
Море, море. Море, море.
Налага се да се лавира —
не съм поток, а съм река.
Така набира сила вира,
не е той вир току-така.
Така, така. Така, така.
А как си пееше реката
далече долу в равнината?
Е, да, извивам се на 8
и Осъм се наричам, да.
В морето трябвало да носим
вода. Ах, да бе, да, вода.
Ах, да, вода. Ах, да, вода.
Морето белки слава Богу
не си е пълно и без нас.
И аз навремето… Но много
вода изтече оттогаз.
Изтече, да, вода, вода.
И весела, и тъжна доста,
така си пееше реката.
Скрипти, оплаквайки я моста,
че песента й е изпята.
1972