Марко Ганчев
Свада в оркестъра

— Та-та, та-та, та-та —

Тромпета влюбено засвири.

И Първата цигулка

не се подвоуми:

— Ми-ми, ми-ми, ми-ми —

отвърна му на любовта.

Ми-ми!

Та-та!

 

— Но аз, но аз, но аз,

но аз съм контра, контра,

Контрабас! —

извика таткото тогаз.

— Кого, кажи ми, дъще, пита,

та влюби се в Тромпета? Млък!

Ще ви направя аз на пита,

като ви перна с моя лък.

 

— Ла-ла, ла-ла, ла-ла —

захвана вуйчо Саксофон,

запушил сребърна лула.

— Ела, ела,

и слушай мене, Цигу Мигу:

Тромпета, чедо, остави го,

влюби се в Клаксон на кола!

Ла-ла, ла-ла.

 

— Бум-бум, бум-бум —

от вуйчо Саксофон настъпен,

забумка бързо чичо Тъпан:

— Бум-бум,

момиче, имай ум:

солиден трябва ти другар,

а не като Тромпета,

приятел на хлапета —

вземи си някой Тъпанар!

Днес Тъпанарите вървят напред.

Влюби се в Тъпанар, а не в Тромпет!

Бум-бум,

пък аз ще ви намеря кум.

 

— Напр-р-ример да р-работи в БАН —

избъбри свако Барабан.

 

Дудукът нещо задудука

и Цугтромбонът закуцука.

Със воя на Обоя

се смеси: ла-ла,

бас-бас, бум-бум,

бан-бан-бан,

чинели, тъпан, барабан…

 

А Микрофонът пък източи шия

като клюкарка през плета,

подслуша тая разправия

и я раздрънка по света…

1966