Марко Ганчев
Чудовище и становище

Чудовището, вече твар дръглива,

потегляше да си отива

назад в горите мезозойски —

изтекла бе му ерата.

И както в случаи такива

бива,

тълпата втурна се геройски

след него да дюдюка,

проклинайки му и намерата.

— Защо и ти си тука? —

извърна срещу мен туловище

дебелокожото чудовище.

— Към други може да съм бил свиреп,

но всички знаят, че към теб

аз имах положително становище!

При толкоз поводи да те изям,

все пак прощавах твоите забежки.

Затуй ли те оставих цял,

сега по мен да хвърляш кал

с тълпата от злословещи?

Улучи ме, не те е срам!

Постъпих, значи, с теб човешки,

а ти със мен — като чудовище!

 

Не се чуди, чудовище,

а чуй:

не е неблагодарност туй,

а най-човешкото становище —

дори

и най-добри

становища

чудовищни са при чудовища.

А пък становища,

дори най-тежки,

от хора щом са, са човешки…

1987