Марко Ганчев
Хубост и Сила

Една Сила срещнала една Хубост

и като гледала да избягва грубост,

я замолила: — Мила,

зная, че съм хубава Сила,

но съм си наумила

да го чуя от самата уста

на Хубостта.

Хубостта почнала да се оправдава:

— То насила хубост не става.

Силата я окуражила:

— Не ставай дребнава.

Силата може да има слабости, мила,

както и Хубостта.

Но не забравяй, че слабостта

на Хубостта

не е в друго, а в слабостта!

— А-а-а! — зяпнала Хубостта

с изящна уста

и се провикнала, колкото има сили:

— Ти си най-хубавата от всичките сили!

С което и двете се съгласили.

После три дни

яли,

пили

и се веселили.

1980