Марко Ганчев
Изгубеният вълк

Един вълк имаше хоби

да се губи

из пустинята Гоби,

дето навиците са груби

и благата — оскъдни.

Но все пак я някоя мишка

ще мръдне

или ще изпусне въздишка.

А сега въздишаше нашия звяр,

неразбиращ и зъл:

живинка няма дори за цяр —

само тиня и само чакъл.

— Да опустее пустинята ви макар! —

виеше тъжно от кът до кът,

бродейки по засъхнала тиня.

 

Заблудил се беше вълкът

и попаднал в духовна пустиня.

1977