Марко Ганчев
Басня с монолог

Май че не мога посочи, не мога,

по-инатливо животно от Монолога.

А да вземат един Монолог,

под предлог,

че бил строг,

да го назначат за инспектор

на пазарния сектор.

Среща нашият Монолог една Крава

и започва да я ругае яко:

— Слушай ма, такава и онакава,

ти защо не даваш редовно на всяко

тримесечие месо и мляко?

Мучи Кравата, възразява:

— Но, Моноложе,

не може

едно и също животно да дава

и мляко, и кожа тоже,

или поне не е логично.

Монолога не само ухо не дава

на думите на нещастната Крава,

но даже я гледа монологично.

 

Продавачът на плод-зеленчука захваща

да му обяснява добре

за кое нещо трудът не се плаща

и кое няма кой да го обере.

Монолога не слуша, а чука

с юмрука

по тезгяха на плод-зеленчука.

 

Иска от книжарката книга,

с неподправена, вика, човешка съдба.

Тя му разправя какво не достига,

но него окото му и не мига —

книга, вика, та книга!

И си тръгва с празна торба.

 

Така се намери в небрано лозе

нашият Монолог най-подир:

смята, че нарочно светът го тормози.

Добре че срещна

един от Великите Монолози —

на Хамлет ли беше или на крал Лир?

И разказа му без остатък

своя дълъг дерт и широк.

Другият Монолог беше кратък,

но съдържаше важен урок:

— Ако искаш да оцелееш нататък,

трябва да влезеш във диалог…

1977