Марко Ганчев
Елен и хранилка

Един елен лопатар

през една тежка зима

нахрани се на хранилката като цар

и усети, че го обзима

желанието да философства

(и то си иска свойте удобства):

„Сбъдна се мечтата ми въжделена —

хората вече уважават елена.

Не го оставят

от глад да се закандилка,

а му поставят

хранилка.

Радва ли се на подобни грижи вълкът?

Аз обходих гората голяма

от кът до кът,

но хранилки за вълк няма“.

Така разсъждаваше лопатаря

и продължаваше да си го повтаря.

А всъщност прост беше въпроса.

Коя ловна дружина ще се халоса

и сметне за дълг

да слага хранилки за вълк?

Та на вълка хранилки защо са?

На него му стига, че има елени.

Особено пък такива едни умилени…

1974