Марко Ганчев
Магарешки изводи

Едно магарешко стадо

от старо магаре,

средно магаре

и младо

се озовало сред житена нива.

— Я да ги нямаме такива —

рекли. — Що за глезотия

са тия

стъркове, когато са се народили

навънка толкова много бодили.

И всяко взело из нивата да се търкаля,

кога по-бързо, кога агаля-агаля.

Добре, ама пустото жито

все се изправяло упорито.

Додето в единия край бивало

стъпкано и унило,

в другия край сокове наливало

и току-виж вретенило.

Магаретата се прибрали на сянка

да си помислят и точно тогава

добили тая философска осанка,

която и днеска ги отличава.

Стигнали до извода, че пшеничната нива

тъй или иначе път си пробива,

но това не бива да значи,

че при обстоятелства като тия

магарето ще престане

със своята магария…

1973