Марко Ганчев
Вълк и съвременно агне

И агнето, макар чедо овче,

не е вече глупаво агне,

ами направо и то се изловчи

в усилията си

на вълка да убягне.

За да не го обвини

вълкът, че му размътва потока,

то си пасе от потока встрани

и даже с глава в обратна посока.

Когато жаждата му се заобажда,

макар че какво ли толкова засолява,

утолява своята жажда

в локва от копито на крава.

Или с риск да го хване метила

си похапва росна трева,

знаейки, че тя би му спестила

един поток, тоест една глава.

 

А вълка-овцееда,

облизвайки сухи бърни,

прави-струва, все гледа

към потока да го завърне.

Но агнето в обратна посока

тича по известната нам причина.

Виждайки, че е дълга и широка,

вълкът насреща му зина:

— Ей, животинче противно,

вярно, че водата ми не размъти,

но аз ще те изям превантивно,

защото това е в ума ти.

Край на остарялата практика

да се наказва за сторено дело —

нужна е обществена профилактика,

хай да му се невидело!

 

И недовършил речта си ярка,

изяде го като предпазна мярка.

1973