Марко Ганчев
Подгоненото теле

Едно теле, наивно и младо,

си пасеше край овче стадо.

Но кучето като се задърли,

че върху него като се хвърли.

И телето, подгонено зле,

гледаше просто като теле.

Нищичко не разбираше, общо взето,

зер младо беше телето —

родено в това господне лето.

Аз го потупах по потната шия

и му рекох:

Всичко ще ти разкрия.

Ти, разбира се, не си вълк,

но псето си има дълг

и трябва на стопанина да покаже,

че и телета не пуска даже,

а камо ли да не оварди

от вълци, тигри и леопарди.

И си е право псето.

Защото додето

телето трева пасе,

месо яде всяко псе.

А кой ще му го даде?

Така де!

Но всичко това, макар и вярно,

е още елементарно.

Няма само зарад храната

псето да си троши краката.

Към туй го тласка самата природа

на неговата вълча порода.

Не може все да лежи и лапи да лиже.

Не може все срещу мухите да мижи.

Трябва и кръвта си да пораздвижи.

Но где толкова вълци, колкото псета?

Та се налага да гонят телета…

1968