Марко Ганчев
Държавна сигурност

Това пък нещо — на поета

„Държавна сигурност“ да води досиета,

какъв абсурд е, Боже мой:

държавна сигурност е само той!

В широки граници ли ще е или в тесни,

България зависи от това,

къде четат се Вазовите песни

и декламират ботевски слова.

То определя докъде да се

събира за бюджета ДДС

и носи само то късмет

на кмета ни за данък смет,

че иначе ще го събира грък

или пък турчин, или пък…

За границите толкоз, млък!

Ами работната ръка, заета

да открива

досиета,

а другата — да ги закрива?

А третата — да обявява

коя е крива

и коя е права

и всичко криво да изтрива,

а правото да продължава?

На чий език свещен на моите деди

чиновничеството се подреди

изобщо в топли ниши

да си пише

по клавиши

из разните му министерства,

вместо по къра да мизерства,

каквото е било, преди

поетът му да се роди?

Какво излиза от това,

е лесно всички да се сетят:

едно излиза — че поетът

е май държавният глава,

макар метафората да е смела.

А те какво? Закриха ни отдела…

2001