Марко Ганчев
Оптимистична трагедия

Не ни е времето отлично,

но няма място за трагик:

какво е толкова трагично,

че бобът липсва в някой миг?

 

Човек с уста додето зине

да протестира, хайде-хоп:

напълват всички магазини

след месец-два догоре с боб.

 

Орязват острото ти слово

от статии и стихове,

но разрешават го отново

я след година, я след две.

 

Ще кажеш: Да, но боб и слово

когато има, има страх,

че може вдругиден отново

да си останете без тях?

 

Така е, щото пък трагикът

не може без трагичност дип,

зер всички ще му се развикат:

„Къде ти е трагическият тип?“.

 

Та времето ни е отлично

и за народ, и за трагик:

хем времето не е трагично,

хем е трагичен всеки миг.

1987