Марко Ганчев
Вечен пасторал

Кой ме на книга научи,

след като имахме крава?

Хубава книга се случи,

лош бе на кравата нрава!

 

Крава човек да настига,

в книга след туй да надзърва!

Тъй се четяло то книга,

а при това още и първа.

 

Нямаше участ по-друга

после и с другата книга:

хайде завръщай съпруга,

хайде след туй дечурлига.

 

Тъкмо човек се обърне

гърбом към свойто даначе,

гледа запенило бърни

по-зло говедо обаче.

 

С яки рога и копита

всяка ограда строшава,

гази и прави на пита

нивичка не, а държава.

 

Както прочел си два реда,

книгата пада веднага,

а за такива говеда

нямаш дори и тояга.

 

Тоя свят, вечно за жалост

от раздвоение патил,

в мен въплъти свойта цялост

на говедар и читател.

1984