Марко Ганчев
Хомот сапиенс

Нали съм филолог, ако не с друга

наука, с тая имам допир пряк:

че коренът на думата съпруга

а и на думата съпруг е впряг.

 

Жена и мъж, ний теглим свойто рало

тъй както се е правило до днес,

а с него и каквото е придало

съвремието ни като прогрес.

 

Например дядовият вол и крава

в хомота знаеха кое кому —

бе десен волът, кравата бе лява,

смениш ли ги, реват на място: — Му-у-у!

 

А ние с моята освен че знаем

местата си, но всеки би могъл

да бъде и взаимнозаменяем

при левия и десния жегъл.

 

И правим го. Но най ще се похваля

с най-важното, а именно, че ний

не се нуждаем даже от копраля,

ами самички викаме си: — Дий!…

1980