Марко Ганчев
Библия за книжния бог

Канцеларският бог, който постоянно ни вае

от хартия, по свой образ, ни каза накрая:

„Май сте готови. Я да ви видя. Това е.

Хайде сега да населите рая“.

 

И рече ни книжният господ: „Тръгнете!“.

И ние закрачихме — книжни левенти,

малко тромаво влачейки си нозете

от концепции, диаграми и перфоленти.

 

И торсовете ни от пресовани протоколи,

и мозъците ни от хартиено вещество —

какво ли не се раздвижи, какво ли!

Книжният господ празнуваше тържество.

 

И дори като каза: „Вървете и се множете,

че ми трябват и други чеда като тия“,

и това стана, макар на мъжете

и на жените всичко да бе от хартия.

 

Чак на седмия ден сътворението му рухна,

когато трябваше да ни вдъхне душа:

хвръкнаха всички хартийки, щом Господ духна,

а дявола, то се знае, го досмеша.

 

Носехме се, превърнати в целулозен прах,

а в опразнената вселена на поразия

отекваше ехото от зловещия смях

на Мефистофел, който не бе от хартия…

1977