Марко Ганчев
Метър

В палатата „Мерки и теглилки“ се случи какво че

ми показаха метъра еталон.

Като влъхва пред божието отроче

пред кутията му заставам в поклон.

 

Значи туй е той метърът най-безгрешен,

бог на метрите или по-точно пророк,

праведник вчерашен, праведник днешен,

а и утрешен праведник строг.

 

Ако нещо сбъркат другите метри,

дето се трият по дърводелски тезгях

или дето по скели ги веят ветри,

с тоя метър ги коригират тях.

 

Затова всяка рулетка от тенекия,

щом измери нещо нашир или надлъж,

скромно се свива в свойта кутия

като охлюв след летен дъжд.

 

И напротив — затова тъй блести еталона,

от атмосфера не повлиян,

абсолютно верен — една четиресетмилионна

част от земния меридиан.

 

Какво мога да река по-нататък,

та възхвалата му да бъде по-ярка?

Нищо. Има само един недостатък:

липсва му чувство за мярка.

1975