Марко Ганчев
Реквием за Гюро Михайлов

Гюро пазеше склад.

Тоя склад се запали.

Изгоря Гюро с въпросния склад.

А едва ли би изгорял, едва ли,

ако малко се беше отместил назад.

 

Но го нямаше разводача на караула

да му каже: „По-настрани стой!“.

А самичък да се отмести — такава хула

срещу устава не допускаше той.

 

Изгоря като мъченик се вика,

а не му се зачита, нали?

А защо? Да не би мъченика

повече от Гюро да го боли?

 

При това ония горяха на клада

или сами се запалваха зарад празни идеи.

А на Гюро Михайлов бе пълен склада.

Де са другите, той къде е!

 

При това хулеха свещената буква,

а пък Гюро я спазваше непоклатим.

И душата на Гюро нагоре хуква

към небето, примесена с дим.

 

И се чуди на хорското племе щуро:

така искаха, така той служи на тях.

А сега вместо паметници на Гюро

по площадите се въздига смях…

1974