Марко Ганчев
Ювеналче и Криминалче

Да вземе да ми се счупи налчето

и аз да не го забележа.

Но колегата ми Иванчо Криминалчето

съвсем не бил като мен невежа.

 

Съгледал следата от половин налче,

зер покрай блоковете ни още е кално,

и си рекъл: пипнах ли те сега, Ювеналче,

с престъплението ти уникално!

 

Другата половинка е в резидента —

допирате ги и ето го шифъра!

И тръгнал Иванчо след мен хента-пента,

запретвайки си полите на шлифера.

 

Още първите думи, които се чули,

му замирисали на парола:

— Бай Петко, имате ли марули?

— Свършихме даже и карфиола.

 

Ехидно следил как колежката Фани

ме помъкнали на кафе с колежката Мери

(ето ти тебе шерше-ла-фами,

а след това и шарже-д-афери!)

 

Накрая аз съм се отбил в комбината

да проверя за мойто стихотворение,

а Иванчо депозирал едната

серия. Очаквайте продължение!

1973