Марко Ганчев
Истинската притча за Голиат

Голиат — снага юнашка —

може ли да е убит

с някаква просташка прашка

от джудженцето Давид?

 

Вятър работа е тая,

най-елементарен мит.

Аз историята зная

в достоверния й вид.

 

Имал Голиат голямо

тяло като цял балкан,

ала не по тяло само —

бил и духом великан.

 

Нивите си с плод прочути

и дома си тъй редял,

че за много лилипути

Голиат бил идеал.

 

Но нали си имал сила

като всеки великан,

силата го изкушила

и нарамил боздуган. —

 

Щом като на тез пигмеи

идеал е всепризнат,

трябва и да ги владее

великанът Голиат.

 

И ония идеали

за добрия великан

то се знае, взели-дали,

щом размахал боздуган.

 

В миг у всички лилипути

всеки спомен изветрял

как нивята си прочути

и дома си как редял.

 

Как развърта боздугана,

туй говорели навред —

и във Галилейска Кана,

и в Содом, и в Назарет.

 

Друго няма. Случка плитка

и банална, го речи:

Голиат не паднал в битка,

паднал в хорските очи.

 

А това, че уж убит е

от джудженцето Давид,

е да има пред тълпите

всичко по-картинен вид.

 

И когато се повтаря

с някой други Божи син

тая случка стара-стара,

да се сещаме. Амин.

Август-октомври 1968