Марко Ганчев
Оправяне на света

Мълвеше баба ми на дяда:

— Не мож оправи тоя свят,

мълчи — че хляба си изяда

тоз, който много е устат!

 

И мама татка с думи прави

упрекваше, че не можал

света до нийде да оправи,

а сам объркал своя хал.

 

Наистина, не се оправя

светът, макар и променен,

щом дига същата гълчава

жена ми днеска и на мен.

 

При тия скромни резултати,

все пак желая ти, момче,

подобни упреци жена ти

след време да ти изрече…

1966