Марко Ганчев
Обятия

Веднъж разтвориш ли обятия

към първата жена — и край:

обятията са разпятия

без възкресение и рай.

 

Заключиш ли се, по вратите ти

ще удря яростен юмрук

тях да разтвори и гърдите ти.

И друг — с по-тих, но страшен звук.

 

Теб, от прегръдка прокълнатия,

докрай жена или дете

ще те преследват за обятия,

разтворили обятия и те.

 

Задоволявани и мамени

и на последния ти праг

ще хлопат с буци пръст и камъни,

разтворили прегръдки пак.

 

Дори постигнал свободата си —

съпруг, родител, сродник скъп —

ще отделиш от тях душата си

с лице към тях, а не със гръб.

1988