Марко Ганчев
Голяма челяд

Аз мислех, че заселвам битието —

заселих син, и втори син, и внук.

Обаче и небитието, ето,

излезе, че не го заселва друг.

 

Изпратих дядо, баба се приготви,

с баща си доста несъгласен бях,

обаче имало кой да му готви,

проблеми нямал, тръгна подир тях.

 

Голяма челяд — къщата честита,

какво е самота — това не знам:

където който както и да скита,

все някой се отбива и насам.

1986