Марко Ганчев
Това е

В стиха си сваляш камък от сърцето,

но все си мислиш: „Не, не е това!“.

Дори при стих, приличен общо взето.

Това най-много ми опротивя.

 

Завиждал съм на други занаяти,

но малко като си помисля, май

когато къщата градеше тати,

все връщаше ме: „Нещо друго дай!“.

 

Когато камък с форма подходяща

все пак се случваше да му подам,

не казва нищо, само го подхваща

отсам-оттам, мърморейки: „Не знам“.

 

Какво не знае, Боже, като знае —

това е, ама клима като кон,

зер ако каже думата „Това е“,

зидът ще рухне като Йерихон?

 

Баща ми колко прав е бил тогава,

защото къщата го надживя,

ала след нея ще го надживява

не друго, а това: „Не е това!“.

1982