Марко Ганчев
Злато

С орани ниви, с ниви неорани,

това е същата земя, която

стопаните, на дядо ми акрани,

взаимно си продаваха за злато.

 

— Мълчи! — ми кресваха, като брояха

пендарите при сделки, а когато

ги питах за какво им са, мълчаха.

Мълчанието, казваха, е злато.

 

Да можех да ги срещна днес, когато

не ще мълча, а ще приключа спора:

— Защо ви трябваха земя и злато,

те пак са тук, а вас ви няма, хора!

 

Но увлечението им не мина,

а се разгърна още по-богато:

постъпиха в подземна златна мина

и произвеждат злато, злато, злато…

1980