Марко Ганчев
Ноктюрно

— Татеенце, жаден съм. —

Чашата

сякаш не бе пълна

с витошка вода,

а с приспивателно:

две глътки и отново затвори очи.

 

Спи, момчето ми, спи.

Ти си бъдещето,

имаш право да ме събуждаш

и да заспиваш отново

под неясните очертания

на своите завивки.

 

Твоят дядо и мой баща,

който е миналото,

често смущава сънищата ми,

а щом отворя очи,

пак заспива на баира над село

под ясните очертания

на една петолъчна звезда.

 

А аз съм настоящето.

Изглежда, имам правото

само да бъда събуждан.

 

Спи, момчето ми, спи…

1964