Марко Ганчев
Бог универмаг

Универмаг!

Тоз

нов

храм!

Тоя път търговците

изгониха Христос

оттам.

Потокът от поклонници натам ме отбива.

Потокът от поклонници натам ме влече.

Потокът от поклонници натам тече,

след като рухнаха Делфи и Тива.

Рухна Йерусалим.

Рухна Мека.

Нека!

Заслужаваха си това

старите божества,

защото нашите духовни гиганти,

които ги сринаха в прах,

бяха по-велики от тях:

бяха анти!

Но къде ли са олтарите им по-висши?

Из подземията

на градските библиотеки,

към които само бледи дервиши

правят пътеки.

А тълпата, която отгоре ходи,

спира само за миг:

с апаратите щрак-щрак,

щрак библиотеки, щрак пагоди,

и после пак бяг

подир гида, който я води

към светилището

на новия велик

западно-източен маг

Универмаг.

 

И както на времето

в католическите градове на Европа

не можех усмивката си да скрия,

че на вярващия нещо му хлопа,

щом даже в трамвая,

дето бивахме на гъсто

притиснати като гръсти,

ни разбутваше, за да се прекръсти

горкия,

когато трамвая

преминеше покрай тая камбанария

или оная,

тъй сега смирявам аз моята воля

пред катедралата на Универмага

и се моля

новия Бог да ни помага…

1982