Марко Ганчев
Машината

Машинен век, ах, да, машинен век.

Това се носи вече като ек

по повод мойто време и така е:

машината сега над нас витае

до небесата като катедрала,

в подножието си света побрала.

Но както и да се виши, не може

все пак да стигне тя до тайнство боже.

Макар с големина да ме потиска,

аз мога, щом това ми се прииска,

да взема молив и пергел да взема

и на машината най-точна схема

до сетния детайл да начертая,

каквато и машина да е тая

и колкото да е могъщ мотора

от колела зъбчати или хора.

 

А тя пред мойте тайни е безсилна.

1975