Марко Ганчев
Дълъг живот

Не зная с право ли

или напусто,

ала понякога изпитвам чувство,

че вече дълго съм живял.

Отдавна в тоя градски механизъм

и аз като съставка влизам —

пружинка, лостче или вал.

А тук дойдох от каменист превал,

от къщата ни с каменни скамейки,

от каменните воденици караджейки,

        от каменния век.

А сякаш че съм тукашен човек

от памтивека и се смея

на смешното, а на злините смея

да казвам, че са си злини.

С това и храня се от младини,

засмян, потаен или ясен —

професията ми е

        да съм несъгласен.

 

Не е ли много туй

за мойто поколение?

Дори основна грешка и да няма,

то има в цялата програма

едно неимоверно ускорение.

И аз съм лостът, валът или винтът,

пренатоварен

от извънпроектна мисия.

И с право някой ден ще ме отвинтят,

да не увредя някоя трансмисия…

1975