Марко Ганчев
Пенсиониран учител

Преподаваше ми доброто

добрият учител

на времето си в доброто старо школо.

А сега,

изтънял като дух изкусител,

все ме пита защо има толкова зло.

 

Сякаш мога познанието за злото

да изсипя в кошницата му като плод

и той да я хване за превезлото

и да я скрие от околния народ.

 

На челото му изпъкнала вена

блъска бреговете си,

от ярост обзета —

синя река, от препятствия изкривена,

вече близо до устието си в Лета.

 

Ту бледнее от униние, че се мами,

ту от радост откривателска тръпне.

О богове,

защо създавате такива програми,

и за самите учители недостъпни?

1975