Марко Ганчев
Ода на вещите

Аз искам да възпея вещите.

Едва ли те са най-зловещите

душители на будния ни дух,

каквито хули доста чух.

О, нека трупат вещомани

пружинено имане!

До вчера селяни,

а днеска сибарити,

за вещи нека дават си парите.

И нека тия, на които

предметите не са им по кесията,

все тъй да си ги внасят упорито,

макар и плащайки високо мито

на границата на сиромашията.

Да не избързва никой да напада

човечеството, че край вещи шета,

защото редом с нас

и диалектиката сяда

в удобните ни канапета.

Сега по-трудно ще се удаде

на някого със властен нрав

от къщите ни да ни изведе

за подвиг ужким духом величав,

а всъщност като скрит еснаф,

от всичките еснафи най-зловещ,

човека да превърне в своя вещ…

1975