Марко Ганчев
Събаряне на стара къща

От вчера старият дом е пуст.

Огромен железен топуз,

залюлян от стрелата на крана,

думка по стените му

от отзарана.

Новото време навлиза чрез взлом

в стария дом.

Махнах любезно

към кабината на механика.

Хубаво е, че не измислиха

друга механика

за събарянето му, а такава

която стилно му подобава.

 

В тоя дом, който сега е пуст,

мереше времето

часовник с топуз.

Не се чуваше нервно да цъка

тоя много патил часовник комай,

а с една достолепно прикрита мъка

и със собствена тежест

вървеше към своя край.

 

Домакинята теглеше дюли за сладко

в една стара паланца,

каквито отдавна се срещат рядко:

система от лостове и топузи

срещу други лостове се тътрузи,

примитивна, но не грешаща, защото

самото земно притегляне

съизмерва теглото.

 

Даже на обкованата с ламарина порта

отвънка имаше топуз окачен

и безотказно

като вратите на аеропорта

сама се затваряше тя зад мен.

 

С махала и топузи

всичко беше вървяло

и сега съвсем естествено се понесе ек

оттам на едно по-голямо махало,

закачено о края на един век…

1975