Марко Ганчев
Прах

Така се случи с мен, че от борбите

навън от къщи в къщи се прибрах

за дълго и помагах на жена си

в борбата й с напиращия прах.

 

Една метличка от пера кокоши

подскачаше по рафта посивял

от том на том като петел от злато,

из тома с приказките излетял.

 

Прахосмукачката въртеше морда

и виеше отчаяно по вълчи,

разбрала първа колко е напразно

срещу праха човек да се опълчи.

 

На Времето невидимото гърло

запушвахме през ден със мокра кърпа,

за да не бълва прах, но зад гърба ни

то все успяваше да я издърпа.

 

И всичко побеляваше отново.

Какво се беше случило, разбрах:

Сизиф изпуснал беше своя камък

и камъкът се бе превърнал в прах.

1972