Марко Ганчев
Вече не пътуваме

Да, ние вече не пътуваме,

а правим се, че сме на път,

и тъй изкусно се преструваме,

та не разбира го светът.

 

В купетата на бързи влакове

с кафе закусваме на крак

и мамим махащите макове

да махат за изпроводяк.

 

От самолетите през облите

илюминаторни стъкла

почти ръкуваме се с облаци

и със небесни светила.

 

Но всъщност пак сме си по къщите

и в службите си пак седим,

понеже и сега за същите

неща говорим и мълчим.

 

Старее нашто поколение

и става жребий твой и мой

на път — привидното движение,

в дома — привидния покой.

1970