Марко Ганчев
Старият автомобил

Старомоден, с форма на карета,

още по шосето крета

някой вехт автомобил,

малко смешен, малко мил.

Пукат ревматичните му стави,

нещо в клапите се дави.

Всички други го застигат,

присмехулно си намигат,

а в действителност проклинат

и сред блясък, дим и пара

струва ти се ще задминат

себе си от надпревара.

Старецът спокойно крета,

старомоден, с форма на карета.

Нека бързат пусти лимузини:

черни, бели, жълти, сини.

Сини — късове от езера,

жълти — есенни дървета,

бели — булчински премени,

черни — бални облекла.

Де ще стигнат с тия колела?

Там, където той е бил,

старият автомобил…

1969